Академия и пандемия

Центърът за книгата на НБУ – виртуално

Надя Терзиева

Надя Терзиева е директор на Центъра за  книгата към НБУ от неговото създаване през 2016 г. Преди това е дългогодишен директор на Библиотеката на НБУ с принос за изграждането и развитието ѝ като съвременен информационен център. Основател и председател на УС на първото библиотечно обединение „Български информационен консорциум“, в което членуват над 78% от висшите училища. Има множество публикации в областта на библиотечно-информационните науки и технологии, както и участия в десетки международни проекти. Има три магистърски степени: по бизнес администрация, библиография и научна информация и българска филология. Специализира библиотечен мениджмънт във Великобритания, Холандия, Испания. Член на Настоятелството на НБУ от 2016 г.

Обявеното извънредно положение през март затвори Центъра за книгата. Предварително подготвената програма за събитията на живо не се осъществи.

И до днес плакатът с мартенската програма стои на фасадата с призив „Заповядайте!“. Затворени бяха Библиотеката, Университетският архив, книжарниците.

Пандемията не спря само издаването на книги. По време на пълната изолация ред нови заглавия на НБУ се появиха на книжния пазар: „Никола Стоянов. Живот и дейност: Мемоари (1875-1939). Дневник (1940-1944)“, съставители Калинка Анчова и Алека Стрезова, второто издание на „Киносценарият – написване и пренаписване“ от Светла Христова, „България, мюсюлманското малцинство и турската пропаганда (1923-1944 г.)“ от Димитър Гюдуров, „Градски политики и местна демокрация в началото на 21 век: глобални тенденции, европейски перспективи, български реалности“ от Евелина Стайкова, „Литературното образование в гражданска перспектива (VIII – XII клас)“ от Огняна Георгиева-Тенева, „Съвременни тенденции в обучението и изкуството от стъкло в Европа“ от Константин Вълчев, учебните помагала по административно право и процес на Райна Николова, „Вера Мутафчиева – между литературата, историята, политиката и геополитиката“ с автор Антоанета Алипиева и др. Някои от новите заглавия са представени във фейсбук страницата на Центъра с рекламни публикации, а други с виртуални интервюта на авторите, водени от доц. д-р Йордан Ефтимов и гл. ас. д-р Владимир Димитров.

Затворихме физически, но продължихме виртуално. Затворихме, но и отворихме Библиотека на НБУ чрез електронни услуги и отдалечен достъп до ресурси.

Дистанционното обслужване се осъществи чрез:

  • електронно издаване на читателски карти – над 280 нови и подновени читатели;
  • онлайн презаписване на книги – 3000 книги са презаписани електронно;
  • сканиране на статии от периодични издания, глави/части от учебници, сборници или монографии и изпращане по електронна поща, по заявки на студенти и преподаватели – над 10 000 страници са изпратени;
  • осигуряване на достъп до пълнотекстови бази данни в различни области извън университетския кампус чрез софтуера Повече от 20 нови платформи с електронни книги, статии, учебни материали, каталози и други са добавени (извън абонамента), между които на: Институт за изследване на изкуствата при Българска академия на науките, МИТ Прес, Berghahn Books, Duke University Press, Getty, Guggenheim Museum, JoVE – научни и образователни видеоклипове, JSTOR, Open Arts Archive, Oxford University Press, Project Muse, SAGE, ScienceDirect, University of Michigan Press и др.;
  • електронно обучение чрез платформата Zoom на тема „Информационни ресурси за дипломна теза по време на криза“;
  • видеоизложби от книги и статии за Рафаело (по повод 500 г. от смъртта на художника) и Захари Стоянов (170 г. от рождението на българския революционер, политик, журналист и писател).

Отворихме лични сбирки от Университетския архив.

На 30 април, по повод Международния ден на джаза, Университетският архив представи иртуално с музикални фрагменти архивното наследство на маестро Милчо Левиев (1937– 2019), почетен професор на НБУ, превърнал в стандарт майсторските класове, които, заедно с Вики Алмазиду и редица други музиканти, провеждаше в продължение на много години.

Архивът е дарен на университета в началото на 2012 г. и съдържа авторски ноти, партитури, щимове, статии и негови интервюта, както и богата колекция от аудио и видеоматериали с музикални записи на негови и чужди произведения върху различни носители (грамофонни плочи, магнетофонни ленти, касети, компактдискове).

По повод 24 май Университетският архив представи непубликувани текстове на големия български езиковед професор Мирослав Янакиев (1923–1998), свързани с Кирило-Методиевото дело и с българската азбука. Текстовете са част от архивното наследство на проф. Янакиев, дарено на НБУ от дъщеря му г-жа Мирена Янакиева. Видеопрезентацията предостави възможността да бъде прослушан и прегледан един непубликуван кратък текст на Мирослав Янакиев„ Кирилометодиевото дело… и кибернетиката“, писан в началото на 60-те години на ХХ век, както и да бъдат разгледани енциклопедични статии за буквите в българския език, съставени от него през 1974 г. и непубликувани досега.

И Читателският клуб на НБУ се „отвори“, за да поддържа интереса към четенето   с видеоревю за книгата на месец април „Летище“ на Артър Хейли. Съвсем в контекста на случващата се пандемия идва и заключението на Васил Димитров, дискутант на клуба и автор на ревюто: „Хейли е повече от категоричен – герои  не съществуват, всички сме просто обикновени хора, които винаги можем „да спасим света“ в/от ежедневието на своя „de profundis“, ако бъдем/останем заедно“.

Клубът продължи четенето през месец май с „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, удостоена с Нобелова награда за литература през 2015 г. за своето „полифонично творчество – монумент на страданието и мъжеството в наши дни“. Книгата на белоруската писателка е  нещо повече от записана „устна история“ –   тя е именно молитва и „мълчание“, от каквото се нуждаехме и по време на изолацията.

Видеоревюто на Васил Димитров ще „затвори“ за лятна ваканция Читателския клуб на НБУ на 3 юни с книгата „Бегуни“ на Олга Токарчук, която получава Нобелова награда през 2019 г. „за въображението, изобразяващо с енциклопедична страст преминаването на граници като начин на живот“.

„Бегуни“ е книга за трагичната (не)подвижност на (пост)модерния субект, който вгледан в себе си като в безкрайно „овъншностено“ пространство може да възкликне (непрекъснато цитирайки в течение на целия роман Ницше, Мелвил, Булгаков, Фуко, Чоран и много други гласове на собственото си отчаяние) – „пътувам, следователно съм“. И следва пътуването…

01.06.2020

Вашият коментар