снимка: www.livelib.ru
Евгений Добренко
Темата на този семинар ми се струва много важна. В съветската епоха се величаеше единствено номенклатурната литература от официално признати писатели. След края на комунизма всички започнаха да се занимават единствено с дисидентска и емигрантска литература. Т.e. минаха в друга крайност – от прослава на официозите към прослава на техните опоненти. Логиката беше следната цензурата мрежа в СССР, значи е бил конформист, слуга на режима, а творбите му са лъжливи и лишени от художественост. Ако е бил дисидент, то произведенията му са правдиви и затова художествени. Разбира се, дисидентите бяха малцинство. Но имаше и една съвсем малка група автори, които успяваха да създадат истинска литература в условията на цензура. Разбира се, тази цензура не беше терористична както при Сталин.
Евгений Добренко (1962) е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика. Той е измежду най-влиятелните изследователи на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Сред най-известните му книги са „Метафора на властта“ (1993), „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Форматиране на съветския писател“ (1999), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008). Съставител е на научни сборници като „Соцреалистическият канон“ (2000), „Сталинисткият пейзаж: изкуството на идеологията на съветското пространство“ (2003), „Руската литература след 1991 г.“ (2015), „Социалистическият реализъм в централно и източноевропейските литератури: институции, динамики, дискурси“ (2018) и много други. През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за колективния труд „история на руската литературна критика: съветска и постсъветска епоха“.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 5 – 17 в печатното издание на списание „Следва“, брой 37.
