Парижкото биенале на младите художници
Ирина Генова
Ирина Генова е професор в Нов български университет. Работи по проекти в Института за изследване на изкуствата, БАН.
Сред книгите й са: „Модернизми и модерност – (Не)Възможност за историзиране“ (на английски и на български език) (2004), „Tempus fugit. За съвременното изкуство и визуалния образ“ (на английски и на български език) (2007), „Модерното изкуство в България: ранни истории и съвременни наративи отвъд парадигмата на модерността“, София (2011) и на английски език Modern Art in Bulgaria. First Histories and Present Narratives beyond the Paradigm of Modernity (2013) и др. Съставителка е на сборниците „Следистории на изкуството“ (2001) и „Разказвайки образа“ (2003) съвместно с Ангел В. Ангелов, и „Модерно и съвременно. За изкуството и неговите истории“ (2010). Публикува статии за съвременни художествени практики.
Тази статия е част от по-голям проект на тема перспективата от България към артистични практики отвъд желязната завеса през 1960-те години. Започнал в рамките на Стипендиантската програма на Центъра за академични изследвания / CAS, София през 2016 г., проектът продължава в Института за изследване на изкуствата и в Нов български университет. В дълбокия план на изследването се явява въпросът за (само)изолацията на българската художествена сцена. Явлението има свое наследство от времето на модернизмите и авангардите преди Втората световна война. В годините на желязната завеса то логично се задълбочава. Художествената сцена в България е изолирана от артистичния обмен в Западна и Централна Европа (включваща страни с комунистическо управление), както и от художествените средища на Балканите (Белград, Загреб, Нови Сад, Атина). Последствията от тази дълготрайна ситуация се проявяват и днес.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 64 – 80 в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.
