Мария Огойска
Аз съм на възлюбения си; и неговото желание е към мене.
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, да
пренощуваме по селата,
да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете.
Там ще ти дам любовта си.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
и върху вратата ни има всякакви изрядни плодове, нови и стари,
които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
(Песен на песните 7:10-13)
Мария Огойска е асистент и дългогодишен преподавател към департамент „Нова българистика“ на НБУ, където защитава докторат върху епистоларния диалог Захарий Зограф – Неофит Рилски (2014) Възпитаничка е на НГДЕК, магистър от първия „женски” випуск на Духовната академия/ Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Била е редактор на културните рубрики в сп. „Демократически преглед”, съставител е на сборници и вестници. Автор е на книгите „Междуписания“ (2010),„Словото в Светогорската живопис на Захарий Зограф” (2014) и най-новата „Прочити върху християнския дух на българската литература” (2017).
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 63 – 67 в печатното издание на списание „Следва“, брой 37.
