(„Кристо и Жан-Клод /Софтуер“ в галерия „УниАрт“)
Росена Иванова
Росена Иванова е една от кураторките на галерия „УниАрт“ и студентка в бакалавърска програма „Арт мениджмънт“ на департамент „Изкуствознание и история на културата“ в НБУ. Има публикации за съвременни изложби и арт практики. Организирала е редица кураторски проекти, сред които site-specific инсталацията „Неочевидно“ и изложбата „Деструктивният позитивизъм на Милош Гавазов“ в галерия „УниАрт“. От 2020 г. е член на международната кураторска мрежа CODART.
Преди повече от 20 години доц. Константин Вълчев, преподавател по художествено стъкло към Нов български университет, получава подарък от Кристо и Жан-Клод – тубус с над 40 плаката от артистични проекти на двойката1. Тази колекция беше изложена в галерия „УниАрт“ на Нов български университет в продължение на два месеца под заглавието „Софтуер“. Изложбата вече е в миналото, междувременно на 31 май ни напусна и самият Христо Явашев – Кристо. Остава ни да мислим какво означава да разкажеш историята на изкуство, което се бунтува срещу устойчивостта, документацията и интерпретацията – част от любопитните аспекти в построяването на една такава изложба.
Кураторите често са поставени пред трудни избори, когато трябва да представят работата на Кристо и Жан-Клод. Техните произведения устояват на репрезентация, защото са повече физически намеси, отколкото предмети сами по себе си. Те не съществуват задълго и най-вече тяхното място е в средата, за която са създадени. С други думи, формалните, енергийните и обемни стойности на произведенията могат да бъдат оценени най-добре в тяхната оригинална среда. Техните произведения съществуват някъде между реалния и въображаемия свят, привилегия, която носи със себе си и ограничения. В повечето случаи Кристо и Жан-Клод работят извън галерийното пространство, извън пазара на изкуството и извън институционалния и академичен разказ за изкуството, което означава, че всеки опит за показване на аспекти от тяхната работа в галерийна среда, било то и с идеална цел, е непълен. Вземайки под внимание тези особености, ние създадохме документалната изложба „Кристо и Жан-Клод / Софтуер“. Както те отделят човешкото от природното, използвайки ярки цветове и непринадлежащи към средата форми, така и екипът на галерията прецени, че може да представи тяхната история, отделяйки я от всички условности, посредством методите на самите артисти.
Софтуер според думите на Кристо е периодът, през който един проект съществува във въображението на артиста и подготвителните му скици. От другата страна на това уравнение стои т.нар. „хардуерен период“ – времето, в което проектът е физически построен и отворен за публиката. В галерия „УниАрт“ показахме плакати от софтуерния период на произведенията. Избрахме те да бъдат динамично разпределени в пространството и по този начин създадохме триизмерна карта.
Посетителите на галерията можеха свободно да се движат из пространството. Всяка уникална гледна точка откриваше възможност за съпоставяне на проектите помежду им и създаване на различни переспективи.
С тази изложба си поставихме за цел да изведем на преден план документалното, без да отнемаме от аурата на произведенията, макар те да присъстват само като двуизмерни изображения върху хартия. Голямото предизвикателство, което стои пред всички куратори, имащи за задача да представят на публиката изкуство, създадено за специфични условия, е, че обстоятелствата, в които то „работи“, трудно могат да бъдат пресъздадени. В конкретния случай на Кристо и Жан-Клод я има и другата страна на техните плакати и подготвителни работи. Освен документи от проектите им те са заключили в себе си и очакванията на публиката. Самият Кристо казва: през софтуерния период проектът се изгражда от енергията и от очакванията на публиката, докато през хардуерния всичко това се премества в пространството. В този ред на мисли дори плакатите могат да бъдат разгледани като самостойно произведение и третирани като такова. Те са произведения, които носят в себе си заряд и потенциал за реализация.
Историята в тях е неизменна част от произведението.
Освен с обекти Кристо и Жан-Клод работят с време. То е заложено в софтуерния период, както и в хардуерния. В софтуерния период времето е протяжно и нестабилно.
Подготовката по проектите може да отнеме от 5 до 50 години, а някои от тях никога не биват изпълнени. Това е период на несигурност, но и на креативен и физически труд, съзидание и проектиране. В хардуерния период, изглежда, времето замалко се пречупва, самите артисти наричат своите проекти „деликатни дразнения“, напомняйки, че тяхното съществуване е като процеп в релността, който съществува в измерение на необоснована, безнаказана и неприкосновена красота.
Изложбата в галерия „УниАрт“ инсталирахме с помощта на артистичното дуо „Съпромат“, съставено от сценографите Борис Далчев и Михаела Добрева. Неповторимият интериор на „УниАрт“ се разкрива пред зрителя по неочаквани начини през светлина, сянка и переспектива. Екипът на галерията и „Съпромат“ подходиха творчески към представянето на плакатите. Те бяха поставени в непрекъснато движение и изложени на постоянните промени, които естественната светлина произвежда, прокрадвайки се през стъклените стени. Този жест беше и един реверанс към деликатните и непринудени, но така въздействащи проекти на Кристо и Жан-Клод.
1 Интервю по темата с доц. Констатин Вълчев може да прочетете в предишния ни брой СЛЕДВА 40.
