Златка Димитрова
Хаджиме Мацушима. Рим, 1933, туш, молив и темпера. Архив на семeйство Добринови
По повод 120 години от рождението на Александър Добринов в Софийската градска художествена галерия беше представена ретроспективна изложба (25.09 – 28.10. 2018) с над 200 карикатури, шаржови портрети и рисунки, създадени между 1915 и 1958 г. Куратори на изложбата са Аделина Филева и Красимир Илиев. Издаден е каталог към изложбата, който съдържа текстове на кураторите и репродукции на всички работи, включени в експозицията.
Едната част от изложбата представя карикатури, изразяващи наболелите проблеми на обществото, които може да отнесем и към проблеми на днешното общество и политически живот. Върху някои от тях е запазен завинаги споменът за дългите ръце на цензурата: част от карикатурите на А. Добринов не стигат до погледите на публиката от своето време.
Другата част от изложбата съдържа огромно количество шаржови портрети, рисувани не само в България. Макар и семпли, без „разговорливи“ елементи, те сякаш са запечатали темперамента на портретуваните. Подчертаните лицеви и характерологични особености сближават зрителя с тях, създават усещането, че и съзерцаващият ги познава така добре, както и авторът ги е познавал. За добрите отношения между потретуваните и художника говорят както лекотата на рисунъка, така и автографите на нарисуваните. Невероятното разнообразие по отношение на социален статус и професионални занимания също е впечатляващо. Сякаш авторът е бил добре дошъл както сред високопоставени дипломати, така и сред музиканти, писатели и др.
По-необичайни в експозицията са портретите на двама японци. По времето, по което са рисувани (1937 и 1933 г.) е било голяма рядкост да се срещне в Европа някой случаен пътник от тази далечна част на света. Поради усложнените политически и икономически отношения между част от европейските държави и Япония, вероятността тези хора да са били официални лица (дипломати) е особено голяма.
Единият портретуван японец е подписан като Кимура Ацуши 1 , а на работата е отбелязано, че портретът е рисуван във Варшава през 1937 г. За него свободно достъпната информация е, че е бил дипломат, роден през 1891 г. (Wispelwey, January, 2004). По-подробни сведения може да бъдат поискани от Посолството на Япония в Република България.
Обща снимка от срещата през 50-те години – Мацушима е в десния край на първия ред [Peter Berton, 2005]
Другият японец, който Добринов рисува в Италия през 1933 г., не беше идентифициран до момента. Подписал се е като Мацушима Хаджиме. Справка в Японския биографичен индекс показва, че е роден през 1883 или 1881 г. (Wispelwey, January, 2004). Портретът създава усещане за перфекционизъм и силен характер на изявена личност. Характерното за художника пестеливо използване на цвета се забелязва и в този портрет. Дискретният жълт цвят на рамката на очилата усилва впечатлението за „благородност“ както на метала, така и на портретувания. Не е изненада, че Мацушима Хаджиме е бил посланикът на Япония в Италия през 30-те години на XX в. – време, в което отношенията между двете държави стават все по-обтегнати (Hedinger 2017). Международно значимата част от дипломатическата му кариера започва с назначаването му за личен секретар на посланика на Япония в Русия Мотоно Ичиро 2 по време на Първата световна война. Мотоно Ичиро заема позицията от 1906 до 1916 г. 3 , след което е назначен за министър на външните работи на Япония за периода от 1916 до 1918 г., а Мацушима Хаджиме е назначен на постоянна позиция при него (Berton 2011).
По-късно Съветският съюз прави предложение за подписване на пакт за ненападение между двете страни, което е отправено във връзка с Манджурския инцидент. Съветът на високопоставения по това време (1932 г.) старши дипломат от Министерството на външните работи на Япония Мацушима е, че „подобен пакт трябва да бъде обмислен изключително предпазливо, тъй като след подписването му Съветският съюз няма да се престарава за решаването на останалите належащи въпроси между двете страни“. В последвалите неофициални опити все пак да бъде постигнато някакво двустранно съгласие по множество проблеми Мацушима е инструктиран да проведе серия от неофициални разговори. Основната посока на разговорите е искането на Япония да получи „специални права върху Китайско-източната железопътна линия“. Тези преговори обаче не водят до постигане на споразумение (Bridges 1980).
Интересът на Япония към Италия се засилва след провала на Лондонската световна икономическа конференция, на която се гледа като симптом за финалния колапс на тогавашния световен икономически ред. През 30-те години на XX в. Япония проявява силен интерес към италианските икономически реформи, най-вече свързани с пазара на труда. Пактът на Четирите сили от 1933 г. 4 , плод на Мусолини, е приветстван от японска страна като сигнал за допълнително отслабване на Обществото на народите след напускането на Япония. Често се спекулира около неизбежното оттегляне и на Италия от Обществото на народите (Hedinger).
На 26 януари 1934 г. в качеството си на посланик на Япония в Рим Мацушима Хаджиме изисква Мусолини да уточни официално позицията си спрямо Япония. Искането е отправено по повод публични коментари на Мусолини, в които той изразява подчертано негативно отношение към Япония, както и военноморският бюджетен доклад на Васчелос. Мусолини обяснява, че не е имал намерение „да хвърля лоша светлина върху Япония“. Действията на Мацушима имат протестен характер, въпреки че Италия отрича тази форма на протест. В по-мек тон японската преса се оплаква, че Мусолини изглежда обсебен от „жълтата опасност“ заради японската преднина на африканския пазар и оръжейната търговия на Италия в Китай. Рим не приема лесно завземането на пазарите му от Япония и отношенията между двете страни се обтягат допълнително. В края на 1934 г. е взето решение Мацушима да бъде заменен като посланик в Рим от д-р Сугимура Йотаро, който е настроен про-Мусолини. (1934 – Anti Japanese Rapprochement Grows Between Moscow and Rome, 2011). След прекратяване на посланическата си дейност в Рим Мацушима е назначен за директор на Бюрото по търговски отношения (Italian-Japanese Trade Promotion Accord Concluded, 1936).
Последните данни за Мацушима Хаджиме са от среща, проведена през 50-те години на XX в. по инициатива на американски университетски изследователи в областта на японската политика и история.
2 Мотоно Ичиро завършва право във Франция. Представлява Япония по време на конференцията за обсъждане и подписване на Хагската конвенция през 1899, член на Постоянния арбитражен съд.
3 По времето, по което е секретар на Мотоно, той е натоварен с нелеката задача да отстоява дипломатическите искове на Япония към Русия. През 1916 като официален преговарящ изисква Япония да получи пълен контрол над Китайско-източната железопътна линия от Харбин до Чанчун. Пет години по-късно настоява за унищожаване на цялото военно въоръжение във Владивосток, за перманентен отказ от поддържане на флота в Тихия океан и за отдаването на о. Сахалин на Япония за 80 години като компенсация за Николаевския
инцидент. В замяна Япония обещава да оттегли окупационните си сили от Северен Сахалин. Въпреки че е отзован да се евакуира „възможно най-скоро“, Мацушима Хаджиме продължава да настоява за приемане на японските искания, които от страна на Русия са считани за абсолютно неприемливи (Scalapino 1977).
4 Познат и като Четворният договор, иницииран на 7 юни 1933 и подписан на 15 юли 1933 г. между Великобритания, Франция, Германия и Италия. Пактът не е ратифициран от френския парламент. За цел на договора е обявено гарантирането на международната сигурност и успокояване на европейските страни, но ефектът е обратен, тъй като цели намаляването на влиянието на по-малките държави в Обществото на народите чрез блокиране на основни техни сили.
Липсва информация при какви обстоятелства Добринов и Мацушима са се срещнали в Рим, но е от значение, че японският дипломат е допуснал да бъде рисуван от художника. Важно е, че една личност от международен интерес, играеща историческа роля, допуска практиката на шаржирането и се съгласява да остави подписа си върху шаржа.
Мацушима Хаджиме е един от образите от голямата галерия, създадена от българския художник. Този портрет, наред с други, потвърждава, че образите на Добринов са на значими личности. Чрез шаржовете му до нас достигат интересите на артиста и вълненията на неговото време, които надхвърлят и българската обществена среда, и териториите на изкуството.
По-нататъшното проучване на личности от шаржовите портрети, включени в каталога на СГХГ, може да се окаже изключително интересна задача от интердисциплинен характер.
Източници
1934 – Anti Japanese Rapprochement Grows Between Moscow and Rome. (2011). In J. C. III, Alliance of the Colored Peoples: Ethiopia and Japan before World War II (pp. 70-95). James Currey.
Berton, P. (2011). Russo-Japanese Relations, 1905-17: From enemies to allies. In P. Berton, Russo-Japanese Relations, 1905-17: From enemies to allies. Routledge.
Bridges, B. (1980). Yoshizawa Kenkichi and the Soviet-Japanese Non-Aggression Pact Proposal. Modern Asian Studies, Vol. 14, No. 1, 111-127.
Hedinger, D. (2017). The imperial nexus: the Second World War and the Axis in global perspective. Journal of Global History, Volume 12, Issue 2, pp. 184-205.
Hedinger, D. (n.d.). Universal Fascism and its Global Legacy. Italy’s and Japan’s Entangled History in the Early 1930s. In FASCISM – Journal of Comparative Fascist Studies (pp. 154 – 156). BRILL.
Italian-Japanese Trade Promotion Accord Concluded. (1936, 11 30). Nippu Jiji. Retrieved from https://hojishinbun.hoover.org/?a=d&d=tnj19361130-01.1.1&
Peter Berton, P. (2005). Meeting of Gaimusho OBs to discuss relations with Russia during World War I. Retrieved from Japan Policy Research Institute: http://www.jpri.org/publications/occasionalpapers/op35_2.html
Scalapino, R. A. (1977). The Foreign Policy of Modern Japan. In R. A. Scalapino, The Foreign Policy of Modern Japan (pp. 78-79). Berkeley, CA: University of California Press.
Wispelwey, B. (January, 2004). Japanese Biographical Index. In B. Wispelwey, Japanese Biographical Index (pp. 381, 503). De Gruyter.
