Владимир Димитров
Един от най-древните народи на Европа – грузинците, получи своята независимост в началото на 90-те години на ХХ век. До 1991 г. Грузия е една от републиките, съставящи Съюза на съветските социалистически републики – СССР. След разпадането на СССР Грузия тръгна по нов път на демократично развитие и пазарна икономика. Поради специалното геополитическо разположение на тази малка и млада европейска държава нейният път към Европа е съпроводен с много трудности. В последните години Грузия присъстваше предимно във военните новини, свързани с напрежението между кавказката република и Русия от 2008 г. И до днес части от Грузия, като Абхазия и Осетия, са откъснати от нейната територия и се управляват от правителства, подкрепяни единствено от Москва. Поради тази нестабилност дълго време не се решавах да пътувам из Грузия, за да се запозная с нейното културно-историческо наследство, за което знаех от лекциите на моите преподаватели и по антично, и по средновековно изкуство.
Името на Грузия или Сакартвело, както я наричат грузинците, е свързано с една от историческите области, където е възникнала държавата. Позната в европейските езици като Georgia или държавата, закриляна от св. Георги Победоносец, и до днес държавният флаг на Грузия, също както и на Англия, е знамето на светеца, което познаваме от Средните векове или от картините на ренесансовия художник Паоло Учело. Името Грузия, което се използва и у нас, е свързано с опит на учени то да бъде изведено от гръцката дума за земеделец.
На територията на Грузия държавни формирования има още от ХІІ в. пр.Хр., но между VІ и ІІ в. пр.Хр. съществуват две държави, добре познатата ни от Омир и други гръцки писатели – Колхида и Иверия. Тези две царства са едни от първите държави, наред със съседна Армения, които приемат християнството за официална религия още в началото на ІV в.
Икона с образите на най-почитаните светици в Грузия
Водка, вино мед… какво му трябва на човек
Катедралният храм „Св. Троица“
Из Тбилиси
През Х в. малките феодални държави са обединени в едно царство, управлявано от Баграт ІІІ. Възходът на обединеното царство е през ХІ-ХІІ в., именно тогава двама грузински генерали на византийска служба получават поземлено владение край Станимака (дн. Асеновград) и създават Бачковския манастир – изграден в традициите на кавказкото строителство. Възходът на Грузия е възпрян от монголските нашествия и тя са разпада на малки царства, които непрекъснато воюват помежду си и променят територията си.
Давид ІV Строителя (1089-1125) е владетелят, при когото Грузия е в апогея на своята културна и военна мощ, когато тя преживява своя „златен век“. Цар Давид отблъсква няколко пъти селджуките. Изпраща младежи да се образоват във Византия, по негово време се изграждат и възстановяват множество църкви и манастири, сред които безспорно най-значимият е „Гелати“. Царят е канонизиран от грузинската църква и е един от най-почитаните светци и до днес. В периода ХІІІ–ХVІІІ в. територията на Грузия се поделя от големи империи и малки феодални княжества – монголи, османци, иранци, а през 1801 г. Източното Картли-Кахетинско княжество е анексирано от Русия. За кратко през 1917-1921 г. грузинците се радват на независимост, а сетне следват 70 години като съветска република и отново свободни (или поне част от тях) от 1991 г.
Грузинската православна църква е била институцията, която винаги е обединявала грузинците, така е и днес. Православната църква на Грузия е сред най-консервативните православни църкви и може би е с най-голямо влияние върху населението от останалите нейни посестрими. На празника Петдесетница, когато символично е основана Христовата църква, апостолите теглят жребий кой къде да проповядва, св. Богородица също участва в този жребий и на нея се пада територията на днешна Грузия. Божията майка никога не стига до Грузия, но винаги е считана за небесна покровителка на страната. Първите християнски общности се появяват още през първи век и са свързани с мисионерската дейност на св. Андрей Първозвани. Според различни предания, много от които локални, част от населението е християнизирано от апостол Симон Зилот, погребан в село Коман, Абхазия, в същото село умира и св. Йоан Златоуст, но неговите мощи тържествено са пренесени в Константинопол. Преданията разказват и за мисионерска дейност на апостолите Вартоломей и Тадей, а в Западна Грузия има предание, че е проповядвал и загинал мъченически и апостол Матия – според официалното му житие той е загинал в Йерусалим.
През ХІХ в. Грузинската патриаршия губи своята автокефалност, която е възобновена отново след революцията и в продължение на едно десетилетие е призната от всички останали православни църкви. Патриарх Илия е духовен баща на грузинците от 1977 г. и е сред най-почитаните и влиятелни личности в Грузия.
И така, воден от желанието да видя земите на Кавказ, на Колхида, по пътя към която аргонавтите минават през множество препятствия, и разбира се, прекрасните фрески от „златния век“, както и характерната за района на Кавказ архитектура и каменна пластика – през 2016 г. се реших да тръгна на пътешествие в Грузия с ясното съзнание, че едва ли бих могъл да видя и малка част от безкрайните съкровища, събрани в тази малка кавказка държава.
Тбилиси отвисоко
Моето пътешествие започна от столицата на Грузия и най-голям град – Тбилиси. Градът е в източната част на страната, разположен е на двата бряга на река Мтквари (Кура) и до 1936 г. носи името Тифлис, а на грузински „Тбили“. Градът е основан през V в. от Вахтанг І Горгасали. Царят харесал мястото, докато бил на лов за фазани в района. Св. цар Давид Строителя завладява града и го превръща в столица на обединеното грузинско царство. През ХІХ в. Тбилиси се превръща в главен град на Кавказ. Пътешествениците описват града като космополитен, в него има множество грузински, арменски и руски православни църкви, две католически и една лютеранска църква, две джамии – сунитска и шиитска, синагога. Паралелно с ориенталския град се развива и Новият Тбилиси в основата на неговото създаване е голямата немска колония, заселила се в града. В началото на ХХ в. в Тбилиси има електрически трамвай и фуникуляр, който се превръща в символ на града. През ХХ в. космополитният Тбилиси приема много сирийски християни и язиди, които бягат от репресиите в Турция. За кратко Тбилиси е столица на свободна Грузия, а скоро след това става столица на Съветска Грузия. Градът е пощаден през Втората световна война, но трудно се възстановява след унищожението на неговия интелектуален и артистичен елит в годините на терора 1936-37 г.
Стенописи от манастира „Гелати“
Част от интериора на манастира „Гелати“
Лаврата „Св. Давид“, част от комплекса „Давид Гареджи“, част от манастирите са в Азербейджан
Тоалетната в замъка „Греми“
Днес градът е разнолик – старият град продължава да очарова със своите оцветени в различни багри балкони и остъклени веранди, с новото и модерно строителство, което съжителства с полусрутени сгради и цели квартали, изоставени от своите обитатели, тръгнали да търсят щастието по широкия свят.
Като във всеки столичен град в Тбилиси са концентрирани музеите, където се пазят безброй и безценни богатства от различни епохи. Националният музей на Грузия и Музеят на изкуствата безспорно са сред най-интересните и задължително трябва да бъдат включени в програмата на всеки гост на града.
Едно от първите впечатления от Тбилиси е извисяващият се над реката храм „Анчисхати“ – съграден през VІ в., носещ първоначално името „Рождество Богородично“. Получава новото си име през ХVІІ в., когато в него е пренесена древната енкаустична икона на Христос, известна като Анчийска. Храмът е построен от масивни жълти каменни блокове от туф и има особена апсида във формата на подкова.
Другият християнски храм, част от богатото архитектурно наследство на столицата, е „Метехи“. Извисяващ се над реката, на мястото където някога е имало богат метох, оттам произлиза и името на комплекса, по-късно е построена крепост, а в годините на Съветска Грузия в храма „Метехи“, посветен на „Успение Богородично“, се е помещавал Историческият музей. През 60-те години е издигната конна статуя на основателя на града.
На един от хълмовете, където са разположени по-бедните квартали на Тбилиси, по инициатива на патриарх Илия е издигнат новият катедрален храм, посветен на „Св. Троица“. Църквата се извисява и се вижда от целия град. В празнични и неделни дни, а и когато служи патриарх Илия, тя е препълнена с грузинци, дошли от всички краища на страната. Събрани в групи по родове, с иконата покровител на фамилията. В катедралния храм са събрани копия на най-прочутите чудотворни икони, вкл. и от нашия Зографски манастир на Света Гора – Атон.
В предишен свой пътепис споделих с читателите на „Следва“ колко въздействащо е църковното пеене на арабски език в сирийските православни храмове, но сега, след като чух малкия хор в храма „Св. Троица“, съм напълно убеден, че едва ли има по въздействащо от това на грузинците. Няма да пиша за него, защото то трябва да бъде чуто и усетено лично от всеки.
В Тбилиси има и много други исторически места, които пътешественикът трябва да посети, но в един пътепис не мога да обхвана всичко.
След неповторимото и незабравимо впечатление от столицата на Грузия се отправих към старата столица Мцхета, обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Градът е разположен в китна долина, в която река Арагви се влива в Кура. Градът е един археологически музей под открито небе, в който и до днес археолозите трудно се справят с безбройните находки. Най-древните артефакти са от ІІІ хил. пр.Хр. От ІV в. пр.Хр. почти цяло хилядолетие Мцхета е столица на княжество Картали. Според преданията градът е създаден от Месхет, един от потомците на Ной (който е погребан в близката планина Арарат). През VІ в. в града се заселват и голяма група евреи, бягащи от Навуходоносор. През 337 г. от Кападокия в Мцхета пристига св. Нино – покръстителката на Грузия. Градът се споменава още от Страбон, като модерен град с канализация, крепостни стени и каменни здания. Дори след като столицата е пренесена в Тбилиси, тук се извършват коронациите на царете и интронизациите на патриарсите.
Изглед от Тбилиси – целият град е пълен с храмове на рзлични религии
Изглед от Стария град
Най-ценният паметник в града е катедралата „Светицсховели“ (Животворен стълб), патриаршеският катедрален храм на Грузинската църква. Катедралата е построена на място, свързано с една от най-ценните реликви в християнството – хитона на Христос. Преданието разказва как един местен евреин Елиас бил в Йерусалим и откупил от войника, на когото се паднал след жребий, хитона на Христос, донесъл го в Мцхета и го подарил на своята сестра Сидония, която тутакси починала, държейки в ръцете си безценната реликва, която никой не успял да издърпа от ръцете й. Така тя била погребана с хитона, на мястото поникнало дърво (кедър), от което по нареждане на св. Нино били направени четири кръста, оставени в четирите края на държавата. Това е и символиката на четирите кръста, които и до днес са разположени върху националния флаг на Грузия.
Света Нино/Нина е близка сродница на св. Георги, родена през 280 г. в Кападокия. Идвайки в Мцхета, тя помага на жената на царския градинар, при когото живее, да се изцери от своето безплодие, след това помага и за изцелението на царицата Нана, която приема християнството, а по-късно то е прието и от нейния съпруг цар Мариан. Това става през 319 г., а през 324 г. християнството се утвърждава като официална държавна религия.
В Мцхета се намира и един от най-важните и почитани от грузинците манастири – „Самтавро“. Манастирът е на мястото, където през ІV в. е живяла св. Нина, съграден е от св. цар Мариан, който е и погребан тук. В двора на манастира е малкият храм, посветен на св. Нина. В началото на ХІХ в. някогашният катедрален храм се превръща в женски манастир, чийто патрон, естествено, е св. Нина. В манастира е живял и е погребан св. Гавриил, канонизиран за светец през 2012 г. Неговият гроб и почитта на грузинците към него са и повод за многократно увеличение на поклонничеството в манастира и в Мцхета.
В околностите на старата столица е манастирът „Джвари“, паметник на културата, задължителен за специалистите по история на изкуството, особено за медиевистите. Знаменитият храм „Джвари“ (Кръст) е от VІІ в. и се е превърнал в символ на грузинската храмова архитектура. Манастирът е разположен над град Мцхета на мястото на стар езически храм. Той също е свързан с живота и чудесата на св. Нина – това място е определено от нея за поклонение и е издигнат огромен кръст (други два са в Тхоти и Уджарме). Днес кръстът е в катедралата „Св. Троица“ в Тбилиси, а тук е издигнат нов огромен кипарисов кръст. Храмът в Джвари е един от първите в така наречения „тетраконхален стил“ в архитектурата. Построен е в годините, когато близо до града минава границата между Византия и Иран – Джвари попада в територията на Византия, а Тбилиси в Иран и в неговата архитектура може да се забележи влиянието на Византия и новите тенденции в строителството, особено след Халкидонския събор. Храмът е построен, за да предпазва дървения кръст, изваян от лозови стъбла. На няколко пъти храмът е бил опожаряван от арабите. Предполага се, че известно време е бил и джамия. Той е с идеални пропорции, извисява се величествено над Мцхета. В интериора са запазени фрагменти от мозайки. Особено интересни са релефите, разположени по два на фасадата на „Джвари“ – по-голямата част от тях са посветени на ктиторите на храма. Най-интересната част в интериора на храма е октогоналният постамент, върху който е бил поставен кръстът на св. Нино. Днес на мястото се извисява нов кръст, копие на стария, обкован в сребърни плочи.
Днес храмът „Джвари“ се поддържа от малобройно монашеско братство. Храмът не е в най-доброто състояние, времето е оставило своя отпечатък, особено върху релефите, създадени от мек пясъчник.
Старата столица Мцхета и храмът Светицсховели от манистира „Джвари“
Пластика от манастриа „Джвари“
Пластика от манастриа „Джвари“
След като посетих двете столици, се отправих още на изток, където са някои от важните манастири на Грузия. В най-източната част, непосредствено до границата с Азербайджан, се намира прочутият скален комплекс от манастири, главният от които е лаврата „Св. Давид“. Манастирът е основан през VІ в. от сирийския монах Давид, един от тринайсетте проповедници, които се заселват в пещерата Гареджа. Многократно разрушавани и възстановявани, и днес манастирите от комплекса са обект на териториални спорове между Грузия и Азербайджан. В манастира има многобройни надписи на грузински, арменски, гръцки, арабски език. Комплексът е важен духовен център – тук грузинските монарси са се оттегляли за молитва. Разположен на границата с мюсюлманския свят, комплексът от манастири винаги пръв е понасял ударите от безбройните нападения. Районът е доста безлюден, затова е бил избран и от монасите отшелници. И днес рядко може да срещнеш хора, освен пастирите и техните огромни стада. Многобройните пещери, някога приютявали многочислена монашеска общност, днес са пусти. В някои килии са се върнали първите обитатели – хищните птици, за които районът е прекрасно местообиталище.
Манастирът „Самтавро“ – параклиса посветен на св. Нино
Манастирът „Самтавро“ – характерната за Кавказкото строителство каменна украса
Манастирът „Самтавро“ интериора на храма
След прекрасните гледки, които предлага „Давид Гареджи“, се отправих към Бодбийския манастир. На мястото, на което сега е манастирът, се оттегля малко преди смъртта си св. Нино, не след дълго умира и бива погребана. Цар Мариан издига храм, посветен на св. Георги – покровител на Грузия и роднина на св. Нино. Царете на Кахетия винаги са подкрепяли материално манастира и дори някои са били коронясвани тук. Особен разцвет има през XV в. През XVІІ в. иранският шах Абас І Велики разорява манастира и неговата околност, възстановен е в края на века и отново се превръща във важен религиозен център със семинария. Следват периоди на упадък, разцвет, превръщането на манастира в болница и отново в манастир след отделянето на Грузия от СССР. Днес манастирът е в разцвет – многобройни поклонници от православните страни, туристи, отиващи в близкото градче Сигнахи и др. Една от важните реликви е чудотворната Иверска икона на св. Богородица, която е била използвана за хирургическа маса в годините, когато манастирът е бил болница. И сега по лика на иконата могат да се видят следи от скалпел.
Близкото градче Сигнахи е създадено сравнително късно – през XVІІІ в. Има прекрасна архитектура, напомняща за Италия. В началото на нашето хилядолетие градът е избран за център на грузинския туризъм. Построени са многобройни луксозни хотели. Ценителите на виното могат да пробват различни по произход и качество вина. Градът се е превърнал и в предпочитано място за сватбени тържества.
На север от Сигнахи и Бодбе, в полите на величествения Кавказ се намира манастирът „Некреси“. Той е създаден на мястото, където е бил древният град, носещ същото име. Основател на манастира е един от тринадесетте сирийски отци, дошли да проповядват в Грузия – Аббо Некрески. Неговите мощи са в храма „Самтавро“ в Мцхета, където е бил екзекутиран от зороастрийците, с които бил във вражда. Като всеки манастир в района и този е бил разрушаван многократно. При едно от нападенията монасите пуснали в манастира стадо свине, за да се спасят от мюсюлманското нападение. Оттогава та до днес на големи празници в манастира се яде само свинско… В комплекса на манастира има пет сгради: храмове от ІV, VІІІ и ІX в., голяма кула, част от епископския дворец. В храма, посветен на св. Богородица, има прекрасни фрески. А за любителите на виното в манастира има огромна изба (марани), която е в процес на възстановяване.
Близо до Некреси е Греми – визитната картичка на Кахетия, замък от XVІ в. с храм, в който са запазени прекрасни фрески от същото столетие. Основан е от кахетинския цар Георги І през XV в., но най-голям принос за създаването на комплекса имат цар Леван и неговата съпруга Тинатин. През 1565 г. в укрепения град е построен храм, посветен на архангелите, който прераства в манастир. През 1577 г. храмът е изписан изцяло. Шах Абас І унищожава града Греми и от него остава само укрепеният манастир. Днес за покровителка се приема св. Кетеван, която живее в града, непосредствено преди да бъде унищожен от персите. Следващата ми цел беше град Кутаиси, вторият по големина град в Грузия, но пътувайки на запад, минах през Гори – родния град на Сталин. Малкият град се споменава за първи път при Давид Строителя, който го облагородява, както прави и с много други населени места. Днес единствените забележителности са родната къща и Музеят на Сталин. След като разгледах „прочутия“ влак, с който е пътувал за конференцията в Ялта, и безбройните подаръци, които е получавал лидерът на СССР, се отправих към доста по-интересните обекти в Имеретия.
Град Гори – зад колоните е родната къща на Йосиф Сталин
Метална икона от музея в Кутаиси XVI-XVII в.
„Рождество Христово“ икона от XI в.
Украса на църковни книги
Храм „Баграти“ – построен от цар Баграт ІІІ
Каменната дантела може да бъде видяна из целия храм
Реликварий в храма „Баграти“
Камбанарията на храма „Гелати“
Гробът на св. цар Давид ІV Строителя
Стенописи в манастира „Гелати“ – основан от Давид Строителя и превърнат във важен просветен център
Кутаиси е самостоятелна административна единица, част от западната провинция Имеретия. Градът е един от най-старите в Грузия. Именно към него са се отправили аргонавтите, за да търсят Златното руно. През VІ в. византийският историк Прокопи Кесарийски описва в книгата си „Войната с готите“ града и района – неговите непроходими гори и плодородни поля. През града тече реката Фазис (Риони), считана за естествената граница между Европа и Азия.
Градът винаги е бил главен за областта Имеретия. Цар Баграт построява своя храм „Баграта“ на хълм над града и го обявява за своя столица. С този акт той поставя началото на дългия и нелек път към обединението на Грузия, извършено при неговия потомък св. цар Давид Агмашенебели. Макар да мести столицата в Тбилиси, цар Давид се е погрижил и за Кутаиси, като строи в неговите околности прекрасния манастир „Гелати“ – превърнал се в център на грузинската култура и изкуство. През XVІІІ в. е завладян за кратко от османските турци, а през 1810 г. е присъединен към Руската империя. През първите десетилетия на XX в. има съперничество между културните елити на грузинския Кутаиси и многонационалния Тбилиси. Началото на това съперничество започва с основаването на педагогически факултет в Тбилиси през 1918 г., когато част от интелектуалния елит на Кутаиси се премества в Тбилиси. Преселниците основават поетически орден „Голуборожцев“. Много поети от Кутаиси като Тициан Табидзе, Паоло Иашвили и др. се вливат в тбилиската бохема и дори стават нейни предводители, но всичко свършва през 1937 г.
Стенописи в манастира „Гелати“ – манастирът е място за покой на владетелите от династията на св. Давид
Стенописи в манастира „Гелати“. Заслужава си човек да се върне в Грузия, за да разгледа отново „Гелати“ и да опознае богатото културно наследство на Имеретия и Мегрелия
В съветско време провинцията е била най-развитата част на Грузия, но след разпада на СССР местната промишленост бързо запада. През 2007 г. в Кутаиси са построени сгради за правителството и парламента – градът е обявен за парламентарна столица, но по-късно институцията се връща отново в Тбилиси.
В Кутаиси е разположен Държавният исторически музей на Грузия, събрал в залите си безценни съкровища от Древността и Средновековието. В неговите десет отдела посетителят може да премине през всички етапи от историята на Грузия. За хора с интереси в областта на християнското изкуство не са достатъчни дни, за бъдат разгледани колекциите с металопластика, икони, текстил, ръкописи и др. безценни реликви, някои от които напомнят за експонатите в нашите музеи, а други са толкова различни. Явно ще трябва да го посетя отново.
От четирите обекта в Грузия под закрилата на ЮНЕСКО два са в Кутаиси – единият е храмът „Баграти“, а другият е манастирът „Гелати“. Съвсем скоро „Баграти“ загуби своето място в списъка на ЮНЕСКО, поради глупави съвременни намеси, но това едва ли ще учуди българския читател, защото той е свикнал вече с тази неадекватност на властите и собствениците.
Храмът „Баграти“ е построен от грузинския владетел Баграт ІІІ през 1003 г. и е посветен на Успение Богородично. Местоположението на храма, величествената му архитектура, прекрасните пластики в типичния за кавказката архитектура стил, неповторимите мозайки го правят един от най-важните и посещавани обекти в днешна Грузия. В миналото той също е бил и символ на обединението на Грузия – тук е коронясан Давид ІV Строителя. Храмът е съхранен в своята цялост до XVІІ в., когато е разрушен от турците. Днес, макар да е загубил част от своето величие, показва размаха, с който работят грузинските владетели от Средните векове и умението на техните майстори.
Другият обект от списъка на ЮНЕСКО е манастирът „Гелати“. Той се намира на 11 км от Кутаиси. „Гелати“ е комплекс от няколко храма, камбанария, академия и стопански постройки. Мечтата на Давид Строителя е била да създаде просветителски център, именно тук той събира учените мъже от своето царство.
В целия комплекс доминира храмът „Св. Богородица“. Целият храм е изпълнен с прочутите фрески и мозайки, създадени в периода XII-XVII в. Два века манастирът е бил частна собственост на владетелите, тук те събирали трофеите от своите военни победи – икони, реликви, книги. В него са били погребани редица владетели. Давид ІV още приживе е поискал да бъде погребан до прага на южния вход, за да може всеки, който влиза в храма, да стъпва върху царския гроб. Така царят се разкайвал за проявената през живота му гордост. През XІX в., когато териториите на Грузия, в това число и манастирът преминават към Руската империя, се извършват редица възстановителни работи. Векове манастирът е бил и резиденция на патриарха (католикос).
С краткия престой в „Гелати“ приключи и моето посещение в Грузия. Отправяйки се към летището, си обещах скоро да се върна, за да видя отново прекрасния манастир „Гелати“, както и многобройните природни и културни забележителности в Западна Грузия, впечатления за които, разбира се, ще споделя с читателите на „Следва“ в някой следващ брой.
