Владимир Димитров
Босна и Херцеговина е една от най-младите самостоятелни държави на картата на Европа, появила се в края на ХХ век. До 1991 г. тя е сред шестте републики, формиращи Югославия. Дълго време Босна и Херцеговина ни бе известна с гражданската война, с етническите си и религиозни конфликти, а след тяхното приключване информацията за нея бе свързана предимно със съдебни новини за залавянето на укриващи се пред очите на всички ни генерали или с такива, които публично приемат чашата с отрова. Разделението в младата държава е факт и едва ли нейните жители лесно ще могат да са разделят с травматичните си спомени.
Дълго време не се решавах да се отправя към Босна и Херцеговина, но накрая страстта към пътуванията и към неизвестното ме накара да тръгна към тази така непозната за нас страна на Западните Балкани. Днешната държава носи името на две исторически области – Босна, която заема около 80% от територията й, и Херцеговина, която заема останалите 20%.
Владимир Димитров е гл. ас. доктор към департамент „История на културата“ в НБУ. Защитил е докторат на тема „Стенописното наследство на зографската фамилия Минови“. Научните му интереси са в областта на християнското изкуство и опазването на културното наследство. Член е на Управителния съвет на Българския национален комитет на Международния съвет за опазване на паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Редовен автор на сп. „Следва“.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 70 – 79 в печатното издание на списание „Следва“, брой 37.
