Димитър Вацов (1971) е професор по философия в НБУ от 2017 г. с труда „Това е истина!“ (Издателство на НБУ, 2016). От 2004 г. е щатен преподавател, а от 2007 г. – редовен доцент в департамент „Философия и социология“ с труда „Свобода и признаване: интерактивните извори на идентичността“; бил е ръководител на департамента в периода 2012-2016 г. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1996), където е защитил докторат на тема „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003). Бил е преподавател по философия в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1999-2004). Главен редактор е на сп. „Критика и хуманизъм“ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София.
Драги колеги,
За мен е чест и удоволствие да изнеса тази публична лекция по покана на проф. Минко Балкански и на проф. Лидия Денкова. Тя е част от серия публични лекции, организирани от Висшия институт за изследвания „Балкански-Паница“. Освен това тя е и първата ми публична лекция в качеството ми на току-що избран професор по философия на Нов български университет.
Предвид широко отворения формат на събитието, който не предполага високоспециализиран език, ще се опитам да представя по-популярно – доколкото това е възможно, – собствените си философски идеи с акцент върху изследването ми върху истината. След това ще се оттласна оттам и ще ви предложа някои по-общи публични размишления за връзката между казването на истини и състоянието на науката и университетите днес.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 52 – 63 в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.