Прочити

Зараждането на фенфикшъните

Теодора Добрилова

Теодора Добрилова e успешно завършил дипломант на магистърска програма „Литература, книгоиздаване, медии“ към департамент „Нова българистика“, а преди това – бакалавър по Англицистика в НБУ. Работила е в издателство „Кръгозор“, превеждала e за уеб портал „Култура“. Публикуваме начална част от магистърската ѝ теза на тема „Как феновете създадоха нови истории от стари произведения“ с ръководител доц. Морис Фадел.

Темата за фенфикшъните (от английски fanfiction – фикция, писана от фенове, която не е съгласувана и призната от автора или създателите) и дали те имат място в литературния свят, не е от най-популярно дискутираните. Намирам това за странно предвид факта, че явлението съществува от над десет години и в днешно време голяма част от популярните, особено сред тийнейджърите, автори са започнали кариерата си в онлайн пространството именно като фенове на нечия друга творба. Избрах точно тази тема за дипломната си работа, защото според мен това е феномен, на който трябва да се обърне повече внимание и да предизвиква повече дискусии.
Изкуството под всякакви форми винаги е събирало и обединявало хора от различни култури, етноси и статуси. С изгряването на ерата на интернет това става още по-лесно. Онлайн форумите и социалните мрежи доведоха до зараждането на т.нар. фендъми, по-големите от които са групирани около книги, комикси и сериали.
Фендъмите са своеобразни малки общества, в които всеки си има роля. Мнозинството са просто ентусиазирани почитатели, готови да обсъждат всичко, до най-малкия детайл, да създават теории за конспирации, да гадаят какво ще се случва с любимите им герои и да търсят подсказки за бъдещето на т.нар. шипове (идва от английската дума relation ship – връзка, най-често романтична, между двама герои). На особена почит в тези общества са творците – художници, графични дизайнери и писателите на фенфикшъни.

В същността си фенфикшъните са текстове, създадени от фенове за фенове, близки или заемащи елементи от оригиналния източник (книги, сериали, филми, комикси, манга, аниме и дори понякога реални хора и събития). Най-често авторите на фенфикшъни поставят вече съществуващи герои в нетипични за оригиналния материал ситуации или заемат космогонията и разполагат в нея свои собствени герои.
Дори преди интернет фенфикшъните са съществували. Събиранията на фенклубовете често са били съпровождани с прочит на личното творчество на някои от членовете, а по-напредналите дори са имали собствени вестници, в които да публикуват разкази. Но всъщност този вид изкуство, ако може да се нарече такова, набира популярност след края на 90-те години, когато на мода излизат т.нар. блогове (от английското blog – уебсайт, в който най-често един човек или малка група публикуват случки от ежедневието си, разискват интересни теми или споделят творчеството си). Самата им структура позволява на авторите да публикуват творчеството си на части и на феновете да получават текста веднага. Повечето автори публикуват фенфикшъните си като глави, което създава усещането сякаш се чете реална книга и на потребителите на платформите им е предоставен шансът да оставят коментари, с което се помага за пряката връзка писател – публика. Тук идва и една от основните разлики между фенфикшън културата и литературата – при първия феномен читателите реално могат да поръчват какво да се случва в историята и да променят курса ѝ. Това, разбира се, не важи за всички случаи и не всички автори на фенфикшъни обръщат внимание на желанията на читателите си, но в основата си това е идеята на този вид творби – да предоставят шанса на хората да четат още за любимите си герои и да получат края, който искат.
Например във фендъмите на „Хари Потър“ има немалко хора, които намират идеята за романтична връзка между героите Хърмаяни Грейнджър и Драко Малфой, известни със силната си неприязън един към друг в поредицата, за страшно привлекателна. Тук на помощ идват фенфикшъните, като само бърза справка с archiveofourown.com („наш собствен архив” – популярна платформа за този тип произведения) генерира над 6000 резултата за творби, в които гореспоменатите герои имат интимни взаимоотношения, породени от различни сценарии.
Друг основен плюс на интернет е, че позволява достъп на много по-голяма група от фенове до творчеството на други почитатели. Ако преди фенклубовете са се състояли от приблизително ограничена възрастова група и хората, спадащи към нея, са се познавали, то в ерата на интернет всеки може да бъде част от групата, независимо от възраст, пол, сексуална ориентация. Анонимността дава еднакъв шанс всички да намерят своето място във фендъма.

Един от първите известни сайтове, събрали огромно количество потребители заради фендъм културата, е LiveJournal – платформа, предпочитана и до ден днешен от автори като Дж. Р. Р. Мартин, написал невероятно популярната в момента поредица „Песен за огън и лед“, за комуникация с читателите. „LiveJournal.com има свои собствени културни особености, които са засегнали и са били засегнати от фенските беседи. Този диалог е поощрен от естеството на софтуера, който управлява LJ: „той е безплатен, достъпен за всеки с компютър и уеб браузър и може би най-важното е, че е лесен за използване. (…) Едно от предимствата на това е, че миксът от фикция и други материали позволява на феновете, които не са творчески личности, за да взимат по-пълноценно участие. Фенове, чиято основна цел е да публикуват критики и ревюта на фенфикшъните или списъци с рецензии (препоръки на отличителни творби, с директни линкове) или да произвеждат мета, с което допринасят за фендъмите“ 1 .
LiveJournal позволява на потребителите си да се абонират за въпросните списъци и да получават персонализирани имейли за техните предпочитани фендъми и за активност от страна на потребители, които ги интересуват. Така всеки потребител получава нужната му информация за всичко, свързано с неговия фендъм, с минимални усилия. И за разлика от вестниците и списанията, имейлите пристигат, в момента в който нещо ново се публикува.

Фенфикшъни се срещат из цялото онлайн пространство – Tumblr, Wattpadd, deviantART, FictionPad, MediaMiner, Quotev и др. Но истинската популярност на фенфикшъните идва с платформата fanfiction.net, създадена през 1998 г. Това е първият сайт, чиято цел е в него да се публикуват само и единствено текстове. За разлика от блоговете, fanfiction.net не поощрява, нито е удобен за графични дизайнери, художници, музиканти или онази група от фенове, които се занимават с обработка и създаване на видеа.
Сайтът е измислен с цел максимално улесняване на четящите. Разделен е на категории – „Аниме/манга“, „Книги“, „Анимационни филми“, „Комикси“, „Игри“, „Филми“, „Пиеси“, „Телевизионни предавания“ и „Разнообразни“. Когато потребителят избере категория, му се предоставя списък с всички налични заглавия, от които да избере, подредени по популярност. След избор на заглавие читателят бива прехвърлен към страница с всички налични фенфикшъни за избраното от него произведение, като може да филтрира резултатите – може да избира в каква хронологична подредба да излизат, кои герои да включват, дължината, времевия период, езика, жанр и субжанр. Друга подобна и много популярна платформа е archiveofourown.org, която се появява през 2009 г. Разликата е, че в т.нар. от потребителите ao3, произведенията са подредени по азбучен ред и филтрите са малко по-подробни, включвайки възможността да се избере дали посочените герои да са във връзка, да се търсят ключови думи, да не включва определени теми (най-често насилие), да не включва дадени герои и т.н.

Създаването на специализирани сайтове и отделянето от общите платформи за споделяне на лично творчество показва важността на фенфикшъните във фендъм обществата. Но все още нямаме отговор на въпроса – защо изобщо хората започват да създават този вид текстове?
Отговорът е лесен – дават им свободата сами да решават съдбата на любимите си герои. Когато инвестираме време и внимание в книга, сериал, комикс или филмова поредица, ние малко или много се привързваме към героите. Разбира се, всяко едно от тези неща има замислен курс, по който да поеме и на който ние не можем да влияем – любими герои умират, двойки не се събират, на някои въпроси не намираме отговори.
Тук идват фенфикшъните, в които просто няма правила и ограничения. Ако някой иска да чете модерна версия на „Властелинът на пръстените“, в която всички герои и техните истории се развиват в познатия ни модерен свят, Archive of Our Own генерира 114 творби. Ако някой някога се е чудел какво ли би станало, ако героите от „Хари Потър“ се озоват в космогонията на „Гордост и предразсъдъци“, то fanfiction.net има 29 заглавия по темата.

Сигурно най-честата причина, която стимулира хората да пишат фенфикшъни, е смъртта на главен или любим герой. Хората казват, че скръбта отключва креативността, и ако се съди по реакциите на фендъмите, когато трагедия сполети близък до сърцето им персонаж, то със сигурност има нещо вярно в тези думи. Сценариите за фенфикшъни, които се появяват след подобно нещо са хиляди – такива, в които виждаме реакциите на другите герои, такива, в които героят се спасява или пък умира по друг начин, или пък заблуждава всички за смъртта си, или пък се измислят алтернативни вселени, в които героят не може да попадне в подобна ситуация. Втората причина е доста по-първична и от много време контролира медиите и част от съвременното изкуство – сексът. Всъщност еротиката е една от основополагащите причини за популярността на фенфикшъните. Друг интересен факт е, че повечето автори са млади момичета, както и повечето читатели. Така тези истории се развиват често по посока на „еротика от жени, за жени“, която често включва и LGBT+ елементи. Литературата до много скоро не предоставяше богат избор на читателите с различна сексуална ориентация и откровено страдаше от отсъствието на герои, с които те могат да се идентифицират. Липсата на табу и социални предразсъдъци във фендъмите дава свобода на хората да изразяват фетишите и предпочитанията си, без да се страхуват от негативна реакция и дори им дава шанс да срещнат съмишленици.
На фенфикшъните трябва да се обърне доста повече внимание от това, което досега им е засвидетелствано. Освен изключително популярен феномен в онлайн пространството, все по-често чуждестранните издатели ги използват като основа за намиране на нови и обещаващи писатели. А дали фенфикшъните са реални литературни творби, всеки ще прецени сам за себе си.

1 Hellkenson, Karen. Busse, Kristina. “Introduction: Work in progress”. Fan Fiction and Fan Communities in the Age of the Internet, 2006.

1 коментар

  • Изключително интересна публикация. Макар да съм икономист по образование, кръгозорът ми се разстила в различни области и настоящата статия се оказа доста обогатяваща за моето интелектуално развлечение. Интересно за мен е да науча, че съществува подобно явление като фенфикшън движението, за което не подозирах до този момент.
    Ще изкажа своето мнение, макар и да съм лаик по темата. Фенфикшън културата е израз на увеличаващата се нужда на хората да се себеизразяват, породена от все по-масово възприеманата идеология за всестранна свобода на личността. Нямам нужната задълбоченост от познания, което не ми позволява да класифицирам фенфикшън движението като ново течение в литературата или изкуството, а дори и въобще като сбор от литературни творби. Знам, че този социален феномен със сигурност е богатство в живота на съвременното общество, до което имаме достъп благодарение на Интернет и компютърните технологии. Все пак Интернет пространството е проявление на свободата, всестранните възможности, единството и свързаността между хората. Интернет дава такова богатство на съвременното общество, каквото никога до този момент от човешката история не е съществувало, а именно безграничен достъп до всевъзможна информация и връзка с всевъзможни хора, институции и организации, при влагането на минимални ресурси, усилия и време.
    За това съм благодарна, че благодарение на Интернет се осигурява достъп до проявените „на хартия“ въображение, емоционален свят и творчески способности на милиони хора, които просто желаят да изразяват себе си чрез писане. Макар фенфикшънът да не е напълно авторски продукт, то творческият елемент е налице – необходима е изобретателност, за да се пресъчини история и да се развият образи на герои. Може би сред тези среди се крие следващата Дж. К. Роулинг. А до някъде, подобно явление, разбира се не същото, се наблюдава и не само в онлайн пространството – редицата филми, базирани на любима история или герой на даден автор, като множеството интерпретации на историята за Пепеляшка, за Снежанка и т.н. Още през 30-те години на миналия век, Маргарет Мичъл се поинтересувала от въображението на читателите си за продължението на прочутия си бестселър „Отнесени от вихъра“, но не одобрила нито едно предложение. Години по-късно, по поръчка на племенниците й, се издава продължение на романа от Александра Рипли („Скарлет“), която продължава историята от там, където я прекъсва М. Мичъл. Разбира се не е идентично като фенфикшъна, но идеята е подобна.
    Както се вижда, литературният свят може само да спечели от допълнително проявени творчески заложби на различни хора. Ето защо съм напълно съгласна с авторката, която твърди, че фенфикъшните заслужават по-голямо внимание. И ако хората си позволим да разширим кръгозора си, то е много вероятно да успеем да ги приемем и за литературни творби.

Вашият коментар