Визии

Завесата, това е самата картина: Архитектура на дизайнерското мислене

Мария Койчева

Мария Койчева (1979, Смолян) е преподавател в НБУ от 2009 г. по Рекламен арт дизайн и Графично и пространствено проектиране в специалност „Графичен дизайн“. Работата ѝ обхваща спектър от жанрове: преподавател, дизайнер, сценограф, художник на филми, ТВ продукции, концерти, фестивали и събития. Работи също и като графичен/пространствен дизайнер и илюстратор. Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ (meshtrango.com) има за цел да проучва, документира и популяризира материалното и нематериалното наследство в областта на строителството и архитектурата, както и връзката му с природното наследство. Сдружението създава и развива алтернативни форми на обучение и предаване на традиционни знания и занаяти. Районите, в които „Мещра“ развива своята дейност, са Западните и Източните Родопи, Стара планина и Странджа. Организират се проучвания на местната традиционна архитектура и работилници с естествени материали, провеждани съвместно с местни майстори строители. Голяма част от проектите се изпълняват в екип с доброволци. Партньори на „Мещра“ са следните организации и институции: Асоциация за строителство с естествени материали, Етнографски музей на открито „Етър“, гр. Габрово, Национален етнографски музей, Национален фонд „Култура“ и Камара на архитектите в България, Амфитеатър и галерия „Зейра“ в село Долен – Веселин Митев.

Слагам ред в анархията, давам лице – моето собствено лице – на хаоса. Не знам дали зад явленията живее и мърда някаква тайнствена и по-висша от мен същност. А и не питам; не ме интересува. Раждам явленията, с многобройни пъстри цветове, рисувам пред бездната една гигантска бляскава завеса. Не казвай: „Дръпни завесата, за да видя картината!“ Завесата, това е самата картина.
Никос Казандзакис, „Аскетика“

Опитваш се да видиш света наново, с неизкушени очи. Като след дълъг сън, щом ги отвориш, да забравиш понятията за нещата и какви са функциите им. Опитваш се да си представиш, че не можеш да прочетеш нито един надпис, че не си свикнал с формата на предметите. Искаш да си спомниш как точно са ти изглеждали, когато си бил на 2-3 години. Искаш да разбереш как си оформил светогледа си във времето, когато всички имаха един и същ телевизор, три марки автомобили, един любим шоколад „Кума Лиса“ когато киселото мляко се продаваше в стъклено бурканче със станиол и само в „Кореком“ магазините имаше нещо различно и мечтано. Никога няма да забравиш как изглежда и колко вкусен е първият тоблерон, който братовчед ти е получил за Коледа, и как всички братовчеди получават по едно безценно парченце. Сега, след повече от 30 години, опаковката изглежда по същия начин, но вкусът му е различен. Или за днешните ни разглезени възприятия вкусът му вече няма тази стойност.

Поглеждаш около себе си – няма и три квадратни сантиметра, които да са лишени от информация – уреди, копчета, надписи, цифри, запазени марки, етикети, шрифтове, цветове, шишенца, опаковки, фотографии, форми, оригинали, имитации – навсякъде дизайн. Пазаруваш в магазин – дори и описанията на Е-тата са с определен шрифт, подредба и част от цялостна визия. Надпис на кирилица почти няма, освен този за вредните съставки. Нищо – не мислѝ, че това са разсъжденя на закъснял националист, – просто дълго време си бил със стиснати очи и сега те връхлита водопад от нови разсъждения. Сами създаваме хиляди вариации на едно и също нещо, имаме нужда да осмислим съществуването си чрез пресъздаване. Дизайнът създава света, дизайнът е светът, дизайнът ще погуби света. С цялата ни любов към него!
Какъв ли е светът тогава за нашите деца – толкова много разностранна информация и комуникация за малките им главички? Всеки вече е дизайнер – обичаш определен вид естетика, опитваш се да я организираш около себе си, дори и подсъзнателно. Ще можеш ли да я възпиташ у своето дете? А трябва ли? Как да му помогнеш да бъде щастливо в съвременния свят? Детските книги, които харесваш, в повечето случаи се харесват само на теб самия… Едва пресъздаваш своето детство, а как да разбереш времето на твоите родители, на бабите и прабабите? Ще можеш ли да разбереш времето на нашите деца? Имаш ли изобщо някаква връзка с миналото и с начина, по който са живели във времето назад? Съществува ли приемственост и защо безсмислието в свръхконсуматорското общество е вече дори изтъркана тема?
Децата не се замислят за тези неща, а от малки свикват със света по подразбиране и чак след време започва по-сериозното анализиране и търсене на това как ни се отразява всичко. Свикване може би не е точната дума, а приспособяване, за да може да се свикне с много бързо променящите се външности, вътрешности и същности на нещата. Приспособяване спрямо скоростните промени на средата, която обитаваме, за да можем да оцелеем психически. Все пак, за да се завърне човек в моменти на изгубване, са нужни някакви устои. Тогава връзката с миналото, която ти помага да откриеш себе си в сегашното, е спасителната връвчица. Нещичко, което да мирише на дърво, да е боядисано с кората на бреза, да е забъркано с калчицата, от която и ние сме създадени. В големия град да има място, където, помирисвайки сламата, да разбереш какъв е бил покривът на прабаба ти и каква е била миризмата на мократа вълна, докато се багри.
Нищо отричащо за съвремието няма в разсъжденията до момента. Няма по-велико време от сегашното за изява на дизайна във всичките му проявления. Толкова е вълнуващо да бъдеш част от това, да можеш да създадеш взаимоотношения. Да изпратиш послание на милиони хора и светове едновременно. Могъщо и много отговорно е! А още повече, когато потребителите са деца, които още нищо не знаят за този свят, или поне не са видели още достатъчно. Децата, които тепърва създават своето виждане за това какво е къща, стая, покрив, дом, история…
С някои от предходните разсъждения се сблъскаха, съвсем отговорно, студентите от програма „Графичен дизайн“ на Нов български университет, когато започнаха работа по семестриална задача с реален клиент. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) и трима млади архитекти от група „Мещра“ предложиха в лекциите по Пространствен дизайн студентите да работят върху създаването на проект за разглобяема театрална къщичка за деца, която да представя различни елементи от традиционната българска архитектура – като част от проекта за Образователен център под надслов „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“, за който ще стане дума малко по-нататък.
Чудесно е, когато възпитаници на НБУ, поели успешно по пътя си, отново се завръщат за подпомагане на дейността в университета и департаментите си партнират успешно. Тримата млади архитекти от сдружение „Мещра“ – арх. Ирина Аргирова, арх. Камелия Владимирова и арх. Мирелла Кафкова, са магистър-архитекти от първия випуск на програма „Архитектура“ на НБУ през 2011 г. Професионалните интереси на трите се преплитат и заедно с няколко други съмишленици и колеги създават сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ (meshtrango.com).
Със сдружение „Мещра“ и Веселин Митев, създател на Амфитеатъра в село Долен (amphitheatre-dolen.com), има сътрудничство от няколко години – провеждат се летни работилници в архитектурния резерват на селото. В Долен студенти от УАСГ и НБУ се обучават на дърворезба, глинени мазилки и каменна зидария под ръководството на Веселин Митев, архитекти от „Мещра“ и други лектори вече няколко лета подред.
Там проектът е дългосрочен, в посока опазване на културното наследство, с обрисуване и заснемане на къщите от архитектурния резерват на село Долен, който има изключителна стойност.

Малко повече за сградата на Националния етнографски музей, за който студентите създават проекта за Образователен център под надслов „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“.
Музеят се помещава в североизточното крило на бившия Княжески дворец на площад „Александър I“ в столицата и дели пространство с Националната художествена галерия. Сградата е обявена за „паметник на културата от национално значение“. Това крило е вторият етап от строителството на сградата от 1894 до 1896 г. по проект на арх. Фридрих Грюнангер и е свързано с името на българския княз Фердинанд І Сакскобургготски (1887-1918). Първоначално на мястото на централния корпус се е издигал конак, който е преустроен (1880-1882) от арх. Румпелмайер и изцяло е построено северозападното крило. Интериорът на сградата се отличава с изключително за времето си качество на материалите, изпълнени от водещи френски и виенски фирми.
От 1953 г. в североизточното крило се помещава Националният етнографски музей. Музеят има нужда от атрактивно образователно пространство за популяризиране на традиционни български занаяти и обредни практики. До момента се организират тематични ателиета за деца в съществуващите изложбени площи, тъй като няма специално оборудвани за целта помещения. В рамките на работилниците около традиционните празници през музея преминават годишно над 9000 деца. В тази връзка музеят планира обособяването на Образователен център в част от съществуващите помещения. Амбицията е той да стартира като детски кът за забавление и обучение с различни временни събития за родители, а при акумулиране на средства да се превърне в постоянно действащ кът за всички възрасти.

Кратко описание на проекта и организацията на помещенията

Преустройството обхваща три помещения от фонд „Килими“ на партера. Центърът ще има и самостоятелен вход от север (ул. „Московска“), достъпен за хора с увреждания.
Трите помещения ще бъдат обособени като ателиета. Изхождайки от фолклора и предвид дейностите, които ще се извършват, са именувани и обзаведени от архитектите и организаторите в музея съответно:
АТЕЛИЕ 1 – КУКЕР (мъжката зона) Тук архитектите Ирина Аргирова, Камелия Владимирова и Мирелла Кафкова разполагат работни маси за настолни занимания, автентично демонстрационно грънчарско колело и две електрически грънчарски колела за заниманията по керамика. В тази зона също ще се прожектират образователни филми и презентации. Мебелировката е решена с метални елементи в тъмни цветове, символизиращи мъжката сила.
АТЕЛИЕ 2 – САМОДИВА (женската зона) Кухненски кът с оборудване за работа по приготвянето на традиционна храна и обредни хлябове. Тук ще се демонстрира и традиционно подреждане на маса. Мебелировката е решена в бяло, символизираща женствеността.
АТЕЛИЕ 3 – МАЛЪК ЗМЕЙ (детската зона – от 3 до 6 години), в която проектират студентите. Пространството е за най-малките посетители. Обособена е зона за традиционно разказване на приказки „Под Златната ябълка“ с меко сядане (пуфове). Обзавеждането е в цвят с декоративни акценти – по стените са поставени пространствени стикери с героите от анимационния филм „Златната ябълка“ на студио „Змей“, които са партньори по проекта. Част от стените са със зони за рисуване тип „черна дъска“. Мебелите са с възможност за лесно прегрупиране и моделиране на пространството. Вграденият гардероб (част от автентичното обзавеждане на музея) ще бъде запазен и превърнат в експозиционна зона „Вълшебен свят“.

Проект за Образователен център към ИЕФЕМ на арх. Ирина Аргирова, арх. Камелия Владимирова и арх. Мирелла Кафкова, магистри-архитекти, завършили първия випуск, програма „Архитектура“ на Нов български университет, през 2011 г.

Проектиране и дизайн. Обучителни практики и полезен опит за студентите

В ателие „Малък змей“ ще се извършва художествено четене на български народни приказки за деца. За целта се предвижда обособяване на зона „театрална сцена“ с леки декори и подходящо сценично осветление на релса. Тук ще се разполага и къщичката за деца, чийто проект е задача на студентите по Пространствен дизайн. Целта е децата да се запознават с характерните строителни елементи на традиционните български къщи и техния типичен интериор.
Изделието ще бъде предназачено за подрастващи от 3 до 6 години и трябва да може да се трансфомира лесно от децата по време на театралните занимания, които Етнографският музей ще организира. Проектът включва в себе си комплексни задачи за усвояване от студентите – проучване на детската психология за тази възрастова група, изследване на основните типове българска къща от различни региони и периоди, работа с конкретни параметри на изделието, вгражданто му в средата и стилистиката на интериора, конструктивно изграждане, предложение за допустимите материали за изпълнение, трансформиращ се дизайн в зависимост от различните декори с характерната архитектура. Тук подходът става сценографски, младите дизайнери трябва да мислят за основни битови сцени от миналото ни, пресъздадени с типичния реквизит.

Проект на Борис Илиев

Използването на естествени материали или имитации на действителните, с които са сторени къщите, изисква комбинативност от обучаващите се. Да съчетават бутафория с автентични реликви, реквизити и части от декора, които мзуеят ще предостави от колекциите си, е една от най-важните задачи за дизайна и организирането на музейни експозиции, които са предмет на програмата в Пространствения дизайн. Какъв по-добър подход от реална задача за усвояването им.

Проект на Аделина Илиева и Емилия Панайотова

Друг казус за разрешаване е подходът за визуално представяне на проектите. От гледна точка на характерните илюстрации, с които израстват съвременните деца, е стилизирана визия, която е по-лесна за пресъздаване от дигитална медия. Някои колеги избраха анимационния подход от филма „Златната ябълка“, който ще участва в интериора с принтове. Получи се и нужното разнообразие в проектите и идеите за подход към пространството в съчетание с фотографски стил. Някои проекти предлагат включване на нови технологии и интерактивно въвличане на децата в театралното пространство, чрез което да изучават по интересен начин елементите от българския традиционен бит и култура. Основните материали, които са заложени за изпълнение, са екологични и в нормите за детския дизайн.

Проект на Красимир Стоянов

Проект на Петър Коев

Няма по-полезна практика за обучението на студентите от това да работят с действителен клиент, да вместват дизайна и идеите си в реално пространство, измерено от тях самите, и да има реален потребител на изделието им. Все още помещенията, предвидени за Образователния център, са в частичен ремонт. Тече благотворителна кампания за набиране на средства и партньори за осъществяване на проекта. Следващата година ще бъдат разгледани студентските проекти за театралната къщичка, като през пролетния семестър на 2019 г. би могло да се получат още по-успешни предложения. Благодарни сме на архитектите Ирина Аргирова, Камелия Владимирова, Мирелла Кафкова и на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) за предоставената възможност! Очакваме предстоящия ремонт и обособяването на Образователния център, за да продължи полезното сътрудничество с Нов български университет и неговите талантливи студенти!

Вашият коментар