Опит върху художничката през феминистката теория за погледа
Откривате ме по време на работа,
извинете ме за прахта по блузата ми.
Аз сама извайвам мрамора си.
Камий Клодел
Камий Клодел в своето ателие, 1887 Фотография Уилям Елборн (William Elborne)
Можем да кажем, макар и с известна доза съмнение в резултатите, че се намираме във време, в което се преосмисля ролята на жената във властовите позиции и йерархията на установения социален ред. Част от процеса на социалната промяна в културен аспект засяга преосмислянето на живота и творчеството на художнички, които преди са били донякъде
засенчени било от мъжете в близкото им обкръжение, било от избирателния характер на историческия наратив. Камий Клодел е ярък пример за този процес. След години на сравнителна неизвестност, в които е споменавана най-често като красивата любовница и муза на Роден, сега тя става все по-често споменавано име на скулпторка. След откриването на музей, посветен на нея, в град Ножан сюр Сен, в който е отраснала, и появата на първи по-сериозни изследователски трудове върху живота и творчеството й, Клодел запалва публичния интерес и историята й се променя от тази на трагичната любовница в история на гениална, но все така трагична жена творец.
Добромира Терпешева е студентка в бакалавърската програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ в НБУ. Текстът е курсова работа за HACB700 „Европейско изкуство: XIX вeк“, ръководен от проф. д-р Ирина Генова.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 98 – 105 в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.
