(Разговора води Биляна Курташева)
Джийн Строс (Jean Strouse, 1945) е авторка на биографии, литературен критик и историк. През периода 2003-2017 г. е директор на Центъра „Кулман“ за изследователи и писатели (The Cullman Center for Scholars and Writers) в Нюйоркската обществена библиотека (The New York Public Library). Публикувала е две биографии на личности от втората половина на XIX век, получили значителен отзвук и много добър читателски прием в САЩ: „Алис Джеймс: Биография“ (1980, награда „Банкрофт“), посветена на сестрата на писателя Хенри Джеймс, и „Морган: Американски финансист“ (1999), посветена на Дж. П. Морган, който освен банкер е бил колекционер на произведения на изкуството и редки книги, събрани и изложени в построената от него Библиотека „Морган“ (Morgan Library) до дома му на Медисън Авеню в Ню Йорк. Джийн Строс е също редактор на нови издания на две от книгите на Хенри Джеймс, писала е за редица издания за култура, включително New Yorker и New York Review of Books. В момента работи над нова книга за художника Джон Сингър Сарджънт. Разговаряме в апартамента й на 72-ра улица в Уестсайд, Ню Йорк. Разговорът беше осъществен със съдействието на писателя Георги Господинов, който е един от 15-те стипендианти на Центъра „Кулман“ за академичната 2017/18 г.
Биляна Курташева: Повече от десетилетие сте оглавявали Центъра „Кулман“ в Нюйоркската обществена библиотека. Какво според вас се случва с библиотеките в днешните времена на нова тревожност и противопоставяния?
Джийн Строс: Като историчка и писателка и след като работих 14 години като директор на Центъра „Кулман“, разбира се, имам свои мнения и наблюдения, макар да не съм библиотекар в точния смисъл на думата. Знаете, във времената на интернет библиотеките се променят. Вече е лесно онлайн да се намират неща, за които преди бихте отишли до библиотеката. Хората все така имат съществена нужда от библиотеките и книгите, но цялата тази информационна екосистема търпи значителни промени. Нюйоркската обществена библиотека (New York Public Library) e уникална институция предвид това, че обединява 99 местни клона из целия Манхатън, Бронкс и Стейтън Айлънд и 4 изследователски библиотеки. В кварталните клонове посетителите идват понякога повече заради усещането за общност, за тях това е място, където да прекараш време след работа, да си заедно с други хора, да ползваш интернет (който няма достъп вкъщи). Клоновете са и източник за търсене на работа, място за децата след училище, което е едновременно безопасно и образователно, там много се заемат видеокасети и CD-та, както и книги (смее се). Така че в това отношение Нюйоркската библиотека има много здрава връзка с общностите по места, с училищната система, за да могат учениците и учителите да намират това, което им трябва – което е прекрасно.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 25 – 34 в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.
