Михаил Неделчев
Слово за откриването на учебната 2016-2017 г. в Нов български университет, 30 септември 2016 г., Аула, 11 часа
Уважаеми колеги, драги гости, Първото встъпване на новоприетия в Университета винаги е едно ч у д о в биографическия път на всеки един от нас. То трябва да бъде една инициация, едно посвещаване, след което животът ни вече е съвсем различен, придобил е ново качество.
Но не е ли и едно малко чудо нашето всекидневно идване и влизане в Университета, в нашия университет. Ето, изкачваме се към горнобанския хълм, обръщаме се назад и обхващаме с поглед ширналата се панорама на Града, на Столицата.
Влизаме в твърде силно различаващия се като ниво на цивилизованост от околното пространство двор, прекрачваме в кампуса и вече наистина сме не само делнични хора. Тук сме призвани и призовани да се учим заедно, да бъдем в общността на взаимно обучаващите се, да бъдем във вечното общение на обмен на знания, познания, умения, да бъдем във вечния стремеж за възвисяване на духа на всеки един от нас.
Пълният текст на статията четете на с. 4 – 7 в печатното издание на списание „Следва“, брой 35.
Михаил Неделчев е литературен историк, културолог и общественик. Почетен професор на НБУ, председател на Сдружение на български писатели и на дружество „Гражданин“. Автор на влиятелни литературни изследвания и на книги върху българския културен, политически и обществен живот. В края на 2011 г. излязоха мащабните му изследвания „Цензурираните класици“ (изд. „Сиела“) и „Литературноисторическата реконструкция“ (изд. „Просвета“), а през 2012 г. – „Двете култури и техните поети“ (изд. на НБУ). Една от последните му книги е върху Тодор Влайков.
