Интервю на Камелия Николова
През 2017 г. доц. Възкресия Вихърова, един от емблематичните режисьори на българския театър през последните три десетилетия и дългогодишен преподавател в НБУ, отпразнува два важни юбилея – своята 60-годишнина и 25-годишнината на създадения от нея Театрален департамент на университета. По тези поводи разговаряме с нея за театъра, който прави, и за въпросите, които той (продължава да) й поставя.
Камелия Николова: Обикновено не отговаряш на въпроса защо си решила да станеш театрален режисьор. Затова и няма да ти го задавам. Завършила си режисура и актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1983 г. Как би определила следването си? Пред какви проблеми те изправи обучението ти по театър?
Възкресия Вихърова: Това, което ще отговоря тук, се отнася единствено и само до мен. Няма нищо общо с НАТФИЗ. Страшно неготова, безкрайно дръзка, решена да спечели. Много, много по-късно започнах да разпознавам какво всъщност ми е дало времето, прекарано в НАТФИЗ, и хората, с които се срещнах по време на обучението си там. А колкото до времето, прекарано там – време, в което не се поемаха рискове и в което се седеше под разперен защитен чадър – без предизвикателства, без неуспехи и без възторгване. Една всеобща радост от това, че си и че учиш „Театър“.
Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 106 – 113 в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.
