Визии

Футуризъм след футуризма

Пресечни точки и разминавания с италианския футуризъм и Николай Дюлгеров в България

Ирина Генова

Тази статия е свързана с проекта италиански футуризъм и модерно изкуство в България. Примерът на Николай Дюлгеров, включващ експозиция и каталог. 1 През 20-те и началото на 30-те години, в два ясно открояващи се момента, среди на модернизма в България проявяват интерес към италианския футуризъм. Първият добре известен епизод е писмото на ямболските младежи, начело с Кирил Кръстев, до лидера на футуристите Филипо Томазо Маринети и публикуването през 1922 г. в списание “Crescendo” на Български аероплан, Манифест, хвърлян от един български аероплан на 30 октомври 1912 в 5 часа вечерта, част от поемата му Zang Tumb Tumb, и Геометрично и механично великолепие от книгата му Les mots en liberté futuristes (Футуристки думи на свобода) 2 [ил. 1]. Това е и моментът, в който Les mots en liberté futuristes от Маринети 3 , с дарствен надпис от автора, става част от библиотеката на Гео Милев [ил. 2].
По времето на този първи епизод Николай Дюлгеров е извън България. Известно е, че между 1920 г. и 1924 г. той учи на няколко места: във Виена, в Kunstgewerbeschule (училище за приложни изкуства) – от 1920 г.; в Дрезден, в Neue Schule fur Kunst: der Weg (Ново художествено училище: пътят) – от 1922 г. и във Ваймар, в Bauhaus (където вероятно общува с Йоханес Итън) – през 1923  . От този период на формирането му е живописната композиция в хармония от студени и топли цветове с полуабстрактни образи, напомнящи сгради и природни форми в големия град [ил. 3]. Тази работа вероятно е била показвана в изложбите му в Дрезден (1922 – самостоятелна изложба в Neue Schule fur Kunst: der Weg; 1923 – самостоятелна изложба в Kunst Freundschaft), а може би и в София (1924) 5 .

Ирина Генова е професор в Нов български университет. Работи по проекти в института за изследване на изкуствата, БАН.Сред книгите й са: „Модернизми и модерност – (Не)Възможност за историзиране“ (на английски и на български език) (2004), „Tempus fugit. За съвременното изкуство и визуалния образ“ (на английски и на български език) (2007), „Модерното изкуство в България: ранни истории и съвременни наративи отвъд парадигмата на модерността“, София (2011) и на английски език Modern Art in Bulgaria. First Histories and Present Narratives beyond the Paradigm of Modernity (2013) и др. Съставителка е на сборниците „Следистории на изкуството“ (2001) и „Разказвайки образа“ (2003) съвместно с Ангел В. Ангелов, и „Модерно и съвременно. За изкуството и неговите истории“ (2010). Публикува статии за съвременни художествени практики.

Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 32 – 47  в печатното издание на списание „Следва“, брой 37.

Вашият коментар