Семинар

Преосмисляне на „литературните часовници“ на света: да придадем пространство на времето (Българският пример)

Мари Врина-Николов

Националната перспектива, към която се придържаше литературната история, загуби своята актуалност в постколониалните изследвания и след обновяването на проблематиката върху световната литература. Транснационалният и трансдисциплинарен подход открива плодотворни перспективи за изследванията ми върху българското литературно пространство при анализирането на важни и недостатъчно добре проучени аспекти на литературните истории, каквито са езиците на това пространство (в частност ладино, турски, арменски, ромски) и темпоралностите му.

Българските учени подложиха на критика развитите от Георги Гачев теоретични понятия за „изоставане“ или „ускорено развитие“. Така например Никола Георгиев отбелязва: „Скоростомер за литературния процес няма, така че за ускорено развитие на литературата през XIX в. не може да се говори поне в полето на литературната наука“ (Георгиев, 1999, 395). Интересна метафора може да се открие в Черна книга на Орхан Памук: „Отделните литератури приличат на часовници, окачени на стените на дома, с който искаме да свикнем. Следователно: 1. Неуместно е да се твърди, че някой от тези часовници […] е верен или неверен. 2. Неуместно е също така да се приема, че някой от тези часовници избързва с пет часа, тъй като по тази логика може да се заключи, че същият този часовник изостава със седем часа” (Pamuk, 1995, 245-246).

Мари Врина-Николов е професор по български език и литература в INALCO – Париж, член е на CEEM (Център по изучаване на междинна Европа) и на CERLOM (Център по изучаване и изследване на писмените и устните литератури на света). Автор е на учебници по български език и многобройни изследвания – книги и статии – в областта на историята на българската литература, история и теория на превода. Превела е на френски редица произведения от Алек Попов, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Георги Господинов, Емилия Дворянова, иван Бориславов, иван Вазов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, ивайло Петров, Кирил Кадийски, Севда Севан, Цветан Стоянов, Теодора Димова и др. Носител е на няколко френски и български литературни награди.

Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 18 – 31  в печатното издание на списание „Следва“, брой 37.

Вашият коментар