Към „Юридическото въображение“ на Джеймс Бойд Уайт

Защо има смисъл от „право и литература“?

Деяна Марчева

У нас все още не се е състояла дискусията за това какъв е потенциалът на интердисциплинарните академични изследвания „право и литература“ за хуманизиране на правото и юридическото образование. Дори най-диалогичните и реформаторски настроените сред юристите реагират на комбинацията „право и литература“ с огромна доза скептицизъм и дори насмешка („Като стигнеш до поезията, ми се обади!“). Непосредствените проблеми с корупцията и задушаването на правото и справедливостта в България неизбежно ни впримчват в ежедневни битки с конкретни лица или за конкретни закони. Те изглеждат толкова важни, че в сравнение с тях всякакви интердисциплинарни академични усилия изглеждат самоцелни и дори безсмислени. От друга страна, фокусът върху притискащото ни ежедневие неизбежно пречи да се види цялата картина и да се даде отговор на въпроса защо у нас юристите практикуват не-право, защо древната максима, че „правото е изкуство за доброто и справедливото“ (Ius est ars boni et aequi) отдавна е загубила стойност и смисъл на практика.

Пълният текст на статията четете на с. 26 – 35  в печатното издание на списание „Следва“, брой 35.

Деяна Марчева е преподавател в НБУ по публичноправни науки с академични изследвания в областта на конституционното право, административно право на Европейския съюз, права на човека, право и литература.

Вашият коментар