Женският поглед на Камий Клодел

Опит върху художничката през феминистката теория за погледа

Откривате ме по време на работа,
извинете ме за прахта по блузата ми.
Аз сама извайвам мрамора си.
Камий Клодел

Камий Клодел в своето ателие, 1887 Фотография Уилям Елборн (William Elborne)

Можем да кажем, макар и с известна доза съмнение в резултатите, че се намираме във време, в което се преосмисля ролята на жената във властовите позиции и йерархията на установения социален ред. Част от процеса на социалната промяна в културен аспект засяга преосмислянето на живота и творчеството на художнички, които преди са били донякъде
засенчени било от мъжете в близкото им обкръжение, било от избирателния характер на историческия наратив. Камий Клодел е ярък пример за този процес. След години на сравнителна неизвестност, в които е споменавана най-често като красивата любовница и муза на Роден, сега тя става все по-често споменавано име на скулпторка. След откриването на музей, посветен на нея, в град Ножан сюр Сен, в който е отраснала, и появата на първи по-сериозни изследователски трудове върху живота и творчеството й, Клодел запалва публичния интерес и историята й се променя от тази на трагичната любовница в история на гениална, но все така трагична жена творец.

Добромира Терпешева е студентка в бакалавърската програма „Изкуствознание и артмениджмънт“ в НБУ. Текстът е курсова работа за HACB700 „Европейско изкуство: XIX вeк“, ръководен от проф. д-р Ирина Генова.

Пълният текст на статията можете да прочетете на с. 98 – 105  в печатното издание на списание „Следва“, брой 36.

Вашият коментар