Естетика на одухотвореността в портретите на Д. Добрович

Мария Огойска

Изкуството на портрета ни изправя пред две реалности: смисълът на изобразяваното лице – а с него съществуващото, вещественото, но и онова неуловимо второ, каквото е присъствието на душа, която ще одухотвори образа, ще придаде на плътта друго качество. „Когато душата става оформящ принцип, с по-широкия си обхват и подвижност тя упражнява силата си над съвсем свободни, безкрайно диференцирани, неподлежащи на никакво пресмятане елементи.

Пълният текст на статията четете на с. 49 – 53  в печатното издание на списание „Следва“, брой 35.

Мария Огойска е асистент и дългогодишен преподавател към департамент „Нова българистика“ на НБУ. Автор на книгата „Междуписания“ (2010), посветена на епистоларния диалог Захарий Зограф – Неофит Рилски. Тази проблематика е в основата на доктората й, защитен през 2014 г. в НБУ. Възпитаничка е на НГДЕК, магистър от първия „женски“ випуск на Духовната академия / Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Била е редактор на културните рубрики в сп. „Демократически преглед“, съставител е на сборници и вестници. Последната й книга е „Словото в Светогорската живопис на Захарий Зограф“ (2014).

Вашият коментар